Централноевропейски семинари - "Мостове в Ранната нова история" (CEW):
Международни семинари за млади историци от България, Австрия, Словакия, Словения, Чехия, Унгария и Украйна, посветени на
Ранното ново време, 2011-2021 г.
В архивите на държавите наследници на Хабсбургската монархия много млади учени седят мълчаливо един до друг, докато правят научните си изследвания, но често нямат възможност да запознаят тези свои съседи по маса с резултатите от проучванията си, няма как и лично да се опознаят по-добре в чисто човешки план. Създаването на академични мрежи при това положение, разбира се, е крайно трудно. Работата в архив все още е свързана с пътувания, но резултатите от архивните изследвания често пъти водят паралелен „академичен живот“, което е проблем за съвременната историография и нейния международен характер. На фона на един такъв непълноценен трансфер на познания между държавите наследници на Хабсбургската монархия и в резултат на изразеното от група унгарски студенти желание за академичен обмен с техни австрийски колеги унгарският архивен представител в Австрийския държавен архив, д-р Ищван Фазекаш (понастоящем професор в университета "Етвьош Лоранд" в Будапеща), се обръща през 2010 г. към проф. Мартин Шойц и проф. Томас Винкелбауер (Институт за австрийски исторически изследвания към Виенския университет) с инициатива да се постигне по-добър изследователски обмен между студентите от историческите дисциплини, които се интересуват от Ранното ново време. Целта е да се създаде международен форум, на който студенти и докторанти, разработващи магистърска теза или дисертация в някой от университетите на държавите наследници на Австро-Унгария, да могат да се срещнат и да общуват помежду си в атмосфера на приятелство и академичност. Замисълът е бил по време на бъдещите семинари да се осъществи обмен на изследователски резултати на условно казано „първично архивно равнище“, като същевременно се гарантира високото качество на академичния анализ. Бъдещите семинари за магистри и докторанти, които ще бъдат съпътствани от конференции, биха били същевременно важен дидактичен инструмент, за да могат младите изследователи да придобият опит като участници в международни научни срещи. По време на подобни международни форуми младите учени биха се научили да представят резултатите от своите изследвания, както и да защитават собствените си научни позиции. Освен важността на същинския научен обмен за младите изследователи, които произхождат от различни държави, би било също толкова ценно да контактуват и неформално помежду си, за да могат да разкажат за своя личен досегашен академично-изследователски опит.
На равнище университетски преподаватели такъв тип академичен обмен се оказва не по-малко важен, тъй като в една непринудена атмосфера колегите могат да се запознаят с най-новите научни изследвания и да ги дискутират. Бързо става ясно, че не само Унгария (с университетите в Будапеща и Пилишчаба, Печ, Сегед) и Австрия (с университетите в Грац, Клагенфурт, Залцбург, Виена), но също така и България (София), Словения (Любляна), Словакия (Братислава, Прешов), Чехия (Бърно, Чешке Будейовице, Оломоуц, Пардубице, Прага) и Украйна (Киев) е редно да бъдат привлечени към инициативата, за да се създаде едно наистина широко международно пространство за изследвания и дискусии. Така се създава постепенно сериозна международна мрежа от историци на Ранното ново време: проф. Мария Баръмова (Софийски университет), проф. Андраш Форго (Университет Печ), проф. Габриеле Хауг-Мориц (Университет Грац), проф. Сашо Йерше (Университет Любляна), проф. Томаш Кноз (Университет Бърно), проф. Шандор Пап (Университет Сегед) и проф. Арно Щромайер (Университет Залцбург). От 2011 г. насам се провеждат ежегодни академични ателиетa (Workshops) в различни университетски градове в Австрия, Унгария и Словения. До 2021 г. домакини на споменатите семинари са били Грац, Любляна, Печ, Пилишчаба, Залцбург, Сегед, Виена и абатство Цветл. Планирани са също така научни форуми в България, Словакия и Украйна. Първоначално функцията на водещи академични институции са имали Collegium Hungaricum във Виена, Институтът за унгарски исторически изследвания във Виена (под ръководството на тогавашния му директор д-р Чаба Сабо) и Институтът за австрийски исторически изследвания към Виенския университет, но доста бързо се разширява кръгът не само на участващите академичните институции, но и на заинтересованите колеги изследователи, които се вълнуват от проблемите на Ранното ново време. В самите академични форуми са взимали участие университетски преподаватели от България, Австрия, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и Украйна.
По време на академичните срещи важат следните правила:
Студентите и докторантите имат възможност да представят резултатите от своите изследвания, отразени в техните магистърски тези и дисертации. Като правило участниците могат да получат ECTS кредити, които да им бъдат полезни за университетското им обучение в съответната страна.
Студентите и докторантите не могат да представят своите реферати на майчиния си език, а трябва да използват по избор немски или английски. Целта в случая е младите колеги да придобият опит да формулират своите академични разсъждения на чужд език. Един пример: австрийските студенти изнасят докладите си най-вече на английски език, а неавстрийските студенти - на немски или английски.
Очаква се научните ръководители на дипломните тези и на дисертациите да вземат лично участие в организираните форуми, за да се осигури едно наистина широко и пълноценно академично обсъждане на представените изследвания. Това би съдействало и за изграждането на ефективна мрежа между университетите партньори.
Академичните срещи се провеждат в различен университет, за могат да се запознаят студентите и докторантите с възможностите за висше образование по места. Опитът показва, че участието в организираните семинари представлява най-често и първият непосредствен контакт на младите хора със съответния град. По този начин научните срещи следва да се възприемат и като своеобразна платформа за една истинска „европейска взаимност“.
Нашият досегашен опит показва, че участието в международните семинари е доста полезно за кариерното развитие на немалко колеги. То съдейства и за изграждането на личностни качества у младите учени, до голяма позволява тяхното включване в съществуващи „контактни мрежи“, като същевременно съдейства за изграждане на нови плодотворни академични връзки. Като цяло може да се обобщи, че в рамките на един своеобразен процес, започнал "отдолу нагоре", е изградена една наистина пълноценна университетска мрежа, в която са вплетени добрите лични контакти и академичният интерес на колегията към Ранното ново време. Както вече стана дума, посочената мрежа намира опора във водещи университети от държавите наследници на Хабсбургската монархия. Във времето между 2011 и 2021 г. са проведени десет академични ателиета (Workshops), по време на които са изнесени общо 153 доклада, а в тяхната програма взимат участие представители на 19 университета от общо седем държави. От гледна точка на националния произход на участниците резултатът е следният: 71 доклада са изнесени от австрийски студенти и докторанти, 50 доклада - от унгарски колеги, 10 доклада - от студенти и докторанти от чешки университети, 8 доклада - от словенски колеги и 3 доклада – от учащи се от Словакия. Представени са също така и шест доклада на студенти и докторанти от България, четири реферата са изнесли учащи се от Украйна и един е подготвил полски колега.
Будапеща и Виена, 5 юли 2021 г.
Проф. Ищван Фазекаш (Будапеща), проф. Мартин Шойц (Виена) и проф. Томас Винкелбауер (Виена)